media

Лаймската болест е инфекциозно заболяване, предавано от кърлежи, причинено от грам-отрицателни бактерии от род Borrelia. Те са класифицирани в поне 50 вида. Към днешна дата е установено, че 21 причиняват това заболяване. Те са наречени общо Borrelia burgdorferi sensu lato и включват видове като Borrelia burgdorferi sensu stricto и наскоро идентифицираните Borrelia mayonii (причиняващи заболяването предимно в Съединените щати), както и Borrelia afzelii и Borrelia garinii (причиняващи лаймска болест в Европа и Азия).

Борелиите имат няколко морфологични форми. Те се превръщат от своята активна форма на спирохета в латентни форми, а именно кръгли телца и микроколонии, покрити с биофилм. Счита се, че латентните форми са отговорни за устойчивостта на лаймската болест. Спирохетите, които са подвижни и способни да оцелеят при вискозни условия, при заплаха се превръщат в латентни форми, претърпявайки същевременно генотипни последвани от фенотипни промени. При такива форми те могат да преживеят дори десетилетия, избягвайки имунната система на гостоприемника. Кръглите телца и микроколониите са живи форми с ниска метаболитна активност. За разлика от спирохетите, те не са подвижни, но могат да бъдат пренесени и са способни да индуцират инфекция.

Ранните симптоми на лаймската болест включват характерен обрив, т.нар. „еритема мигранс”, който може да бъде последван седмици до месеци по-късно от неврологични, сърдечни или ставни аномалии.

Борелиите влизат в кожата на мястото на ухапване от кърлежа. След 3 до 32 дни те мигрират локално в кожата около ухапването, разпространяват се чрез лимфата, за да причинят регионална аденопатия (подуване на лимфните съдове) или да се разпространят с кръвта и да засегнат други кожни участъци или органи.

Лаймската болест има три стадия: ранен локализиран, ранен дисеминиран и късен стадий, като между ранните и късния стадия има безсимптомни периоди.

Erythema migrans, отличителният белег и най-добрият клиничен показател за лаймската болест, е първият признак на заболяването. Той се среща при около 75% от пациентите (този процент варира в различните проучвания) , като започва като червено петно на мястото на ухапване от кърлежа. Петното се разширява, често с избледняване между центъра и периферията, наподобяващо окото на бик или мишена, до диаметър ≤ 50 cm. В центъра може да се появи зачервяване, което да е грапаво и топло при допир. Без терапия, еритема мигранс обикновено избледнява в рамките на 3 до 4 седмици.

Симптомите на ранния дисеминиран стадий започват дни или седмици след появата на първичната лезия, когато бактериите се разпространят в организма. Скоро след началото почти половината от нелекуваните пациенти развиват множество, обикновено малки по размер пръстеновидни вторични кожни лезии без индурирани центрове.

Пациентите също развиват мускулно-скелетен, грипоподобен синдром, изразяващ се в неразположение, умора, втрисане, треска, главоболие, схванат врат, болка в мускулите и ставите, които могат да продължат седмици. По-рядко се наблюдават болки в гърба, гадене и повръщане, болки в гърлото, увеличаване на лимфните възли и далака.Тъй като симптомите са неспецифични, е трудно да се постави правилна диагноза, ако липсва еритема мигранс. Симптомите периодично се променят, но неразположението и умората могат да се задържат седмици. Някои пациенти развиват симптоми на фибромиалгия (силна необяснима болка в различни участъци на тялото, скованост, умора, отпадналост, смущения в съня, депресивни състояния и т.н.). Кожните лезии могат да се появят отново, понякога преди повтарящи се пристъпи на артрит, при заболяване в късен стадий.

Неврологични аномалии се развиват при около 15% от пациентите в рамките на седмици до месеци след еритема мигранс, обикновено траят месеци и обикновено отзвучават напълно. Най-често се наблюдават лимфоцитен менингит и менингоенцефалит, краниални невропатии (особено на лицевия нерв, което може да доведе до двустранна парализа), сензорни или двигателни радикулоневропатии, самостоятелно или в комбинация, периферни невропатии, които най-често са сензорни (изразяващи се в „мравучкания” и изтръпване и липса на чувствителност по дланите и ходилата.

Аномалии на миокарда се появяват при около 8% от пациентите в рамките на седмици от появата на еритема мигранс. Те включват вариращи степени на атриовентрикуларен блок и рядко миоперикардит с болка в гърдите.

При нелекувана лаймска болест късният стадий започва месеци до години след първоначалната инфекция. Артрит се развива при около 60% от пациентите в рамките на няколко месеца, понякога до 2 години, от началото на заболяването. Периодичното подуване и болка в няколко големи стави, особено коленните, обикновено се повтарят в продължение на няколко години. Засегнатите стави са силно отекли, не много болезнени; те често са горещи, но рядко зачервени. Възможна е появата на Бейкерови кисти. Неразположението, умората и слабо повишение на телесната температура може да предшестват или да съпътстват пристъпите на артрит. Други късни находки (настъпващи години след началото) включват хроничен атрофичен акродерматит и хронични аномалии на централната нервна система, полиневропатия, енцефалопатия с нарушения в настроението, паметта и съня или нарушения в двигателните функции, наподобяващи множествена склероза или амиотрофична латерална склероза.

Диагнозата на заболяването е комплексна. Базира се на клиничните симптоми, данните за ухапване от кърлеж или посещение на затревени райони, в които се разхождат животни, както и на лабораторни тестове.

Лечението на лаймската болест е затруднено от факта, че борелиите имат силно изменчива антигенна структура, както и няколко морфологични форми и може да преминава от една в друга в зависимост от условията на средата. Освен това, може да се намерят както в телесните течности, така и вътре в клетките. Антибиотичното лечение на заболяването има много добра успеваемост в ранните стадии на болестта, но е доста затруднено в късния стадий. Освен това, според Центъра за контрол на заболяванията на САЩ (CDC), сред всички пациенти с диагноза лаймска болест, които са били лекувани с антибиотици, приблизително 20% са имали умора и болка в ставите и мускулите в продължение на поне 6 месеца след лечението. Въпреки, че механизмът, свързан с това състояние не е добре изяснен, предполага се, че една от причините е неуспехът на имунната система на гостоприемника да унищожи упоритите форми на Borrelia sp. или техните антигени. Ето защо усилията на учените са насочени към откриване на по-добре поносими и ефективни форми за лечение на лаймската болест.

Ето някои лечебни растения, които проявяват активност срещу борелиите:

Горска лугачка- съдържа хлорогенова киселина, апигенин, лутеолин, иридоиди, силвестрозиди. Билката е използвана в народната медицина за лечение на хроничната форма на лаймската болест. Проведени са in vitro проучвания на действието на екстракти от корена на растението върху Borrelia sрp. Счита се, че действието на билката in vivo е свързано със способността ѝ да накара борелиите да излязат от клетките, като по този начин улесняват осъществяването на имунния отговор.

Гроздовият екстракт е богат източник на флавоноиди (проантоцианин, кверцетин, антоцианин, катехин, епикатехин, танини и т.н.) и други фенолни съединения, като ресвератрол, ε-виниферин, канелена, кафеена киселина и др. In vitro е доказана неговата активност срещу спирохетите и кръглите телца. В друго in vitro изследване от 2016 е доказан ефекта на кверцетин, ε-виниферин и ресвератрол срещу всички морфологични форми на Borrelia spр.

Орехът съдържа танини и нафтоквинони със силен бактерициден ефект. Екстрактите от орех действат както срещу активната форма (спирохети), така и срещу латентните форми (кръглите телца и микроколониите, покрити с биофилм).

Риганът съдържа рутин, кверцетин, изокверцетин, хиперозид, лутеолин, хлорогенова киселина и др. In vitro проявява активност срещу спирохетите. В проучване, резултатите, от което са публикувани през 2016, някои микроелементи и химични субстанции, изолирани от растения (байкалеин, лутеолин, йод, розмаринова киселина и др.), както и витамини D3 и C са тествани в комбинация с доксициклин за тяхната in vitro ефективност срещу вегетативните (спирохети) и латентни (заоблени тела, биофилм) форми на Borrelia burgdorferi и Borrelia garinii. Резултатите показват, че комбинацията от доксициклин с флавони като байкалеин и лутеолин има синергичен ефект срещу всички морфологични форми на изследваните Borrelia spр. Доксициклинът в комбинация с йод демонстрира синергичен ефект срещу спирохети и биофилм.

Розмаринова киселина и витамини D3 и C подобряват действието на доксициклина срещу спирохетите. Лаймската болест в някои случаи бива последвана от развитие на автоимунни заболявания, като автоимунни артрити, ревматоиден артрит, псориатичен артрит или спондилоартропатии на периферните стави, автоимунен хепатит, хронична идиопатична демиелинизираща полиневропатия, церебрален васкулит и др. Счита се, че причина за тези заболявания е нарушеният имунен отговор вследствие на инфекцията.

Фитотерапията може да бъде полезна и в тази насока:

Маслото от черен кимион съдържа значителни количества фенолни съединения (карвакол, тимоквинон и др.) Това е причината за неговите антибактериални, антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Масло от босилек- притежава антиоксидантни, антимикробни и противоракови свойства.

Масло от карамфил- основната му съставка е еугенолът. Има многостранно действие- противопаразитно, антибактериално, противовъзпалително, имуностимулиращо, хепатопротективно.

Масло от риган- притежава антимибактериални, антивирусни и противогъбични свойства.

Масло от канела- има доказани антимикробни, антиоксидантни и противогъбични свойства.

Масло от лимон- притежава редица биологични свойства, сред които антиоксидантни, аналгетични, антибактериални, противогъбични.

Розово масло- притежава антимикробни, антиоксидантни, обезболяващи, противовъзпалителни и антидепресантни свойства.

Куркума- коренът на растението съдържа куркумин- пигмент, придаващ му интензивно жълт цвят, както и есенциални мастни киселини. Проявява силно, противовъзпалително, имуномодулиращо, антиоксидантно, аналгетично, хепатопротективно, антидиабетно, невропотективно, спазмолитично и т.н. действие.

Бял трън- основната му активна съставка, силимарин, има способността да изчиства свободните радикали, установено е, че повишава производството на глутатион (един от основните антиоксиданти) в хепатоцитите, като по този начин подобрява чернодробната функция.

Рейши- множество проучвания демонстират, че рейши е мощен имуномодулатор, който оказва значително и цялостно въздействие върху клетките на имунната система: В- лимфоцити, Т- лимфоцити, NK- клетки, макрофаги и дендритни клетки. Научните изследвания сочат, че екстрактите от гъбата могат да подобрят имунната функция и да модулират имунния отговор на организма.

За успешната борба с всяко заболяване съществено значение има храненето. Всеки организъм е уникален и универсална диета не може да бъде направена, но има някои насоки, които са подходящи за всички и със сигурност ще допринесат за подобряване на общото здравословно състояние.

  • Избягвайте алкохола, напитките с добавена захар, преработени плодови сокове, спортните напитки!
  • Намалете драстично консумацията на захар, бяло брашно и нишесте. Не бива да се прекалява дори с пълнозърнестите брашна. Излишната захар и нишесте създават сериозни проблеми, включително възпалителни реакции в организма.
  • Набавете си достатъчно количество полезни мазнини- консумирайте кокосово масло, авокадо, ядки, морски риби (сьомга, скумрия), ленено масло, зехтин. Особено важен е приемът на омега-3 мастни киселини, които действат противовъзпалително и са важни за правилното функциониране на нервната система.
  • Редовно консумирайте кръстоцветни зеленчуци - броколи, карфиол и брюкселско зеле, както и листни зеленчуци като кейл, ряпа, зеле, рукола и кресон. Чесънът и лукът са невероятни храни, богати на сяра, които спомагат за детоксикацията на тялото.
  • Движете се- намаляването на теглото, ще подобри общото Ви здраве.

Билкови програми на Хербалкан, подходяща при лаймска болест и наличие на антитела от клас IgG, IgM срещу Borrelia Burgdorferi:

I етап:  АНТИПАРАЗИТНА ПРОГРАМА - Парабаланс, Парахерб, Бяло еньовче, Чай детокс.

II етап:  ЛАЙМСКА БОЛЕСТ - Гроздов екстракт, Зелен орех, Астрахерб, Детоксон, Параойл.
Препратки към достоверни източници:

1) MSD „Лаймска болест”

https://www.msdmanuals.com/professional/infectious-diseases/spirochetes/lyme-disease?_ga=2.72221968.2060330660.1575529666-1314992807.1575529666#v1007996

2) NCBI „Антиборелиозната активност на фитохимикали и микроелементи: актуализация”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4971593/

3) Microbioligy Society „Морфологични и биохимични особености на плеоморфните форми на Borrelia burgdorferi”

https://www.microbiologyresearch.org/content/journal/micro/10.1099/mic.0.000027

4) International Journal of Biological Sciences„Сътрудничество на доксициклин с фитохимикали и микроелементи срещу активни и устойчиви форми на Borrelia spp.

https://www.ijbs.com/v12p1093.htm

5) Research Gate „Екстракция и анализ на биоактивни съединения от Dipsacus Fullonumи Galium Verum за лечение на лаймска борелиоза”

https://www.researchgate.net/publication/331282582_Extraction_and_Analysis_of_Bioactive_Compounds_from_Dipsacus_Fullonum_and_Galium_Verum_for_Lyme_Borreliosis_Treatment

6) Intech Open „Нутрицевтици от гроздови семена за профилактика на заболявания: настоящ статус и бъдещи перспективи”

https://www.intechopen.com/books/phenolic-compounds-biological-activity/grape-seed-nutraceuticals-for-disease-prevention-current-status-and-future-prospects

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5628521/

7) NCBI „Преглед на фитохимията и фармакологичните приложения на растението Juglans Regia”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5628521/

8) MDPI „Origanum vulgare ssp. vulgare: Химически състав и биологични изследвания”

https://www.mdpi.com/1420-3049/23/8/2077

9) NCBI „Автоимунни артрити, ревматоиден артрит, псориатичен артрит или периферна спондилоартропатия след лаймска болест”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5195856/

10) NCBI „Лаймска борелиоза”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5539539/

11) NCBI „Прецизна медицина: ролята на модела на MSIDS при дефиниране, диагностициране и лечение на хронична лаймска болест / постлечебен синдром на лаймска болест и други хронични заболявания: част 2”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6316761/

12) US National Library of MedicineАнтимикробна активност на летливото масло от семена Nigella sativa Linneaus”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC444630/

13) BMC Complementary and Alternative Medicine „Химичен състав и биоактивност на етерични масла и етанолови екстракти от Ocimum basilicum L. и Thymus algeriensis”

https://bmccomplementalternmed.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12906-019-2556-y

14) US National Library of Medicine „Карамфилът (Syzygium aromaticum)- безценната подправка”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3819475/

15) MDPI „Етерични масла от риган: биологична активност извън техните антимикробни свойства”

https://www.mdpi.com/1420-3049/22/6/989

16) Evidence-Based Complementary and Alternative Medicine „Етерични масла от Cinnamomum zeylanicum, Origanum vulgare и Curcuma longa: химичен състав, антимикробно и антилайшманиозно действие”

https://www.hindawi.com/journals/ecam/2019/2421695/

17) US National Library of Medicine „Биологични свойства и безопасност на цитрусовите етерични масла”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6073409/

18) US National Library of Medicine „Rosa damascena като свещена древна билка с нови приложения”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4737971/

19) MDPI „Антимикробен потенциал на единични метаболити на Curcuma longa, оценен в общия екстракт”

https://www.mdpi.com/1422-0067/20/4/898

20) Multidisciplinary Digital Publishing Institute „Силимарин / силибинин и хронична чернодробна болест: многогодишен брак”

https://www.mdpi.com/1420-3049/22/2/191

21) US National Library of Medicine:  „Полизахариди от гъби: химични, антидиабетни, противоракови, антибиотични и намаляващи затлъстяването свойства при клетъчни линии, гризачи и хора”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5302426/

22) NCBI „Терапевтичен потенциал на ω-3 полиненаситени мастни киселини при автоимунни заболявания при човека”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6776881/

Коментари: 0

Няма коментари

Остави коментар

Попълнете задължителните полета*