Най-важната функция на белия дроб е да приема кислород
Най-важната функция на белия дроб е да приема кислород от околната среда и да го предава в кръвообращението. Извършвайки повече от шест милиона вдишвания годишно, белият дроб оказва влияние върху всички аспекти на здравето ни.
Белият дроб се състои от два дяла- ляв и десен, които се намират зад ребрата, а между тях са разположени сърцето, хранопроводът и аортата. Имат конична форма с плоска основа, разположена върху диафрагмата и заоблен връх. Въпреки, че белият дроб е чифтен орган, двата дяла имат различна големина и форма.
Белият дроб е обхванат от двойна мембрана, наречена плевра. Вътрешният ѝ слой е разположен директно върху външната повърхност на дяловете, а вътрешния слой е прикрепен към гръдната стена. Пространството между двата слоя на плеврата е изпълнено с течност.
Човешкият бял дроб е изграден от около 700 милиона алвеоли. Общата им повърхност е 70 кв.м. или половин игрище за тенис. Алвеолите са мястото, където вдишаният кислород преминава в капилярите и от там към всички тъкани и орани в организма. В същото време въглеродният диоксид навлиза в алвеолите и бива издишан извън тялото. Специални клетки в алвеолите продуцират съединение, известно като белодробен сърфактант. Той се състои от липиди, протеини и въглехидрати и предпазва алвеолите от колапс. Всяка алвеола е като найлонова торбичка, която е влажна отвътре. Ако липсва сърфактант, стените ѝ ще залепнат една за друга. Той намалява повърхностното напрежение и сътоветно усилието, необходимо да бъдат издути алвеолите.
Дишането е най-съществената роля на белите дробове, но те имат и други важни функции:
- рН баланс- въглеродният диоксид повишава киселинността на организма. Това от своя страна води до засилване на вентилацията, което намалява нивата на този газ.;
- филтрация-белите дробове филтрират микроскопични тромби и могат да отстранят малки въздушни мехурчета от кръвта;
- мукоцилиарен клирънс: слузта, която покрива дихателните пътища, улавя праховите частици и бактериите. Малки реснички придвижват тези частици нагоре, за да бъдат отстранени чрез кашляне или погълнати и унищожени от храносмилателната система.
- предпазване от инфекции- в белите дробове се намира т.нар. бронхо-асоциирана лимфоидна тъкан, която унищожава навлезлите чрез дихателните пътища микроорганизми;
- резервоар за кръв-количеството кръв, което белите дробове могат да съдържат, варира от 500 до 1000 ml, в зависимост от физическото натоварване на организма и нуждата от снабдяване с кислород на мускулите и сърцето.
При дишането дробовете поемат кислород от въздуха и го доставят в кръвообращението. Клетките в организма се нуждаят от кислород, за да осъществяват функциите си. Човек вдишва 25 000 пъти дневно. Хората с белодробни заболявания имат затруднено дишане. Белодробните заболявания засягат огромен брой хора и често са причина за смърт. Ето някои от най-значимите:
ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) е група от белодробни заболявания, които затрудняват дишането и се влошават с течение на времето. Бива два основни типа:
1) Емфиземът засяга въздушните торбички в белите дробове, както и стените между тях. Те стават по-малко еластични и структурата им е нарушена.
2) Хроничен бронхит, при който лигавицата на дихателните пътища е постоянно раздразнена и възпалена. Тя набъбва и образува голямо количество слуз.
Причината за ХОББ обикновено е дългосрочно излагане на дразнители, които увреждат белите дробове и дихателните пътища: тютюнопушене, замърсен въздух, работа в запрашено помещение, химически изпарения и т.н.
В началото болните може да не проявяват или да имат само леки симптоми. Тъй като заболяването се влошава, симптомите обикновено стават по-тежки. Те могат да включват: хрипове, свирещ звук при дишане, кашлица, съпроводена с отделяне на много слуз, задух, особено при физическа активност, стягане в гърдите, симптоми от страна на сърдечно-съдовата система. Може да се развие тежка дихателна недостатъчност, която да доведе до смърт.
Пневмонията е възпаление на единия или на двата дяла на белия дроб. В най-голяма част от случаите има инфекциозен характер (вирусна, бактериална, гъбична), в редки случаи може да бъде причинена от вдишване на химични субстанции. Често възниква като усложнение след прекарано друго заболяване, напр. грип. Най-голям риск от развитие на пневмония има при индивиди на възраст над 65 или под 2 години или такива, които имат други здравословни проблеми. Симптомите варират от леки до по-тежки: висока температура, втрисане, кашлица с храчки, която не се подобрява, задух, болки в гърдите при дишане или кашляне и т.н.
Бронхиектазна белодробна болест е разширяване и унищожаване на по-големи бронхи, причинени от хронична инфекция и възпаление. Симптомите са хронична кашлица и отделяне на гнойни храчки; някои пациенти също могат да имат температура и задух. Бронхиектазията може да бъде дифузна (засегнати са много участъци на белите дробове) и фокална (засегнати са само 1 или 2 участъка). Фокалната бронхиектазия обикновено се развива в резултат на нелекувана пневмония или обструкция (напр. поради чужди тела, тумори, постхирургични промени, лимфаденопатия). Микобактериите (туберкулозни или нетуберкулозни) могат да причинят фокална бронхиектазия и да колонизират белите дробове на пациенти с бронхиектазии поради други нарушения. Дифузната бронхиектазия понякога усложнява често срещаните автоимунни разстройства, като ревматоиден артрит и може да възникне при някои заболявания и състояния, свързани с нарушена функция на имунната система. Кистозната фиброза (муковисцидоза) обикновено се свързва с това състояние. Общият променлив имунен дефицит също може да доведе до развитие на дифузна бронхиектазия. Бронхиектазията може да бъде свързана и с по-често срещани нарушения, включително хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) или астма. Алергичната бронхопулмонална аспергилоза, реакция на свръхчувствителност към видове Aspergillus, която се среща най-често при хора с астма и понякога при пациенти с КФ, може да причини или да допринесе за бронхиектазия.
Интерстициалните белодробни болести (ИББ) са хетерогенна група заболявания, характеризиращи се с удебеляване на алвеоларните септи, пролиферация на фибробласти, отлагане на колаген и ако процесът се задълбочи - белодробна фиброза. Интерстициалните белодробни болести могат да бъдат класифицирани, като се използват различни критерии (например остри и хронични, грануломатозни и негрануломатозни, с известна етиология и неизяснени и т.н.). Вдишването на прах или други частици е отговорно за някои от тези заболявания (силикоза, сидероза, азбестоза и т.н.). Въпреки че различните интерстициални белодробни болести са разнородни и имат различни причини, те имат някои сходни характеристики. Всички водят до понижена способност за прехвърляне на кислород към кръвта и всички причиняват свиване на белите дробове, което затруднява дишането и причинява кашлица.
Белодробните заболявания в много случаи са животозастрашаващи и изискват агресивно конвенционално лечение. Много може да бъде направено, за да се намали риска от тежки усложнения. Възприемането на начин на живот, който насърчава и поддържа общото здравословно състояние, включително здравата имунна система, чрез избягване на вредни храни, тютюнопушене, алкохол, редовни упражнения и практикуване на техники за намаляване на стреса представлява ефективна профилактика. Лек може да се намери и в „природната аптека”.
Медицинската ружа в народната медицина се използва за лечение на кашлица и простуда. Активните компоненти са слузно вещество (съдържащо арабиногалактани, глюкани, арабинани и др.), флавоноиди, фенолкарбоксилни киселини и т.н. Екстрактите от корена на растението стимулират фагоцитозната активност на неутрофилите, като по този начин подпомагат имунния отговор на организма, също така действат и срещу някои от медиаторите на възпалението. Освен тези свои действия, медицинската ружа има бронходилатиращ и антиоксидантен ефект.
Широколистният живовляк съдържа много биоактивни компоненти, включително алантоин (стимулира клетъчния растеж и регенерацията на тъканите), акубин (антимикробен агент), слузни вещества (намаляват болката и дискомфорта), флавоноиди (антиоксиданти), урсолова киселина, асперулозид, танини и т.н. Научните изследвания са показали, че екстрактите от широколистен живовляк имат широк спектър от биологични ефекти, включително противовъзпалително, аналгетично, антиоксидантно, антибиотично, имуномодулиращо действие. Билката действа като експекторант и спомага да се втечни и отстрани натрупания секрет и да се намали продукцията му.
Бъзакът е една от най-известните лечебни билки от древни времена. С оглед на ползите от него като широко използвано природно лекарство, той все още се използва в народната медицина в различни части на света. Източник е на антоцианини, фитостероли, флавоноиди, феноли, тритерпени, танини, гликозиди, производни на кофеинова киселина, хлорогенна киселина, урсолинова киселина и лектини (имат противовъзпалително, антимикробно, антиоксидантно, аналгетично действие). Някои от активните съставки подтискат производството на медиаторите на възпалението в засегнатите от вируси клетки и по този начин възпрепятстват развитието на неприятните симптоми.
Билките от род Ехинацея са богати на деривати на кофеиновата киселина (имат силно изразени антиоксидантни и противовъзпалителни свойства), алкиламиди и полизахариди (с мощно противовъзпалително и антимикробно действие). Използвани са за лечение на различни видове инфекции и рани още от коренното население на Северна Америка. Впоследствие са станали популярни в световен мащаб, поради своето мощно антимикробно действие. Активните субстанции повишават производството на Т- лимфоцити и активността на макрофагите и по този начин стимулират имунния отговор на организма.
Други билки при дихателни проблеми, могат да бъдат приемани поотделно или в комбинации от мащерка, кордицепс, черен бъз, рейши, котешки нокът, слез, медуница, синя тинтява, великденче, босилек, хвощ, пришница, роза, маточина, пчелен клей, ранилист, исландски лишей, иглика, лопен, розмарин, миризлива теменуга.
Добра противовъзпалителна комбинация за чай от билки за белия дроб: Пришница, Камшик, Овчарска торбичка, Синя тинтява, Слез, Коприва.
При треска и температура- лайка, малина, салвия, липа, червен кантарион.
Билки и билкова програма на Хербалкан при възпаление, трудно отхрачване, задух, при вирусни и след вирусни инфекции.
Източници:
1) Medical News Today „Какво правят белите дробове и как функционират?”
https://www.medicalnewstoday.com/articles/305190.php#structure-
2) Medline Plus „Какво правят белите дробове и как функционират?”
https://medlineplus.gov/lungdiseases.html
3) MSD Manuals „Хронична обстуктивна белодробна болест”
4) MSD Manuals „Преглед на пневмонията”
5) MSD Manuals „Преглед на интерстициалните белодробни болести”
6) MSD Manuals „Преглед на бронхиектазията”
7) NCBI „Бронходилататорни и В-адренергични ефекти на метанолни и водни екстракти от корен Althaea върху изолиран трахеобронхиален гладък мускул от плъх”
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4386210/
8) NCBI „Скрийнинг на билкови екстракти за TLR2- и TLR4-зависими противовъзпалителни ефекти”
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6181297/
9) NCBI „Биологични ефекти и клинични приложения на бъзака (Sambucus ebulus L): Преглед”
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5871274/
10) NCBI „Ехинацея за профилактика и лечение на настинка”
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4068831/
11) NCBI „Echinacea purpurea (L.) Moench модулира човешкия Т-клетъчен цитокинен отговор”
Остави коментар