Едни от най-честите заболявания, особено през зимния период, са респираторните инфекции. В голяма част от случаите имат вирусна етиология (риновируси, ротавируси, коронавируси, аденовируси, парамиксовируси, инфлуенца вируси и др.). Когато имунната система на човек функционира нормално, организмът ни успява да се справи с патогените и инфекциите протичат леко или дори безсимптомно. Когато, обаче, сме подложени на вредни въздействия: стрес (физически и емоционален), хронична умора, вредни въздействия от околната среда (запрашеност на въздуха, който дишаме, вредни емисии и т.н.), висока вирулентност на вирусните щамове, които попадат в организма ни (особено интензивно през зимните месеци, когато хората се концентрират в затворени пространства), имунната ни система не може да се справи с патогените. Тогава инфекциите протичат по-тежко, а в много от случаите се развиват и вторични такива, предизвикани от бактерии.

Горните дихателни пътища (носна кухина, ларинкс, фаринкс) първи влизат във взаимодействие с патогенните микроорганизми и затова респираторните инфекции са толкова разпространени. Сливиците, които се намират на прехода между носната и устната кухина, са първите стражи на организма срещу „нашествениците”. Те представляват струпване на лимфоидна тъкан и там започва усилено производство на антитела срещу патогените, навлезли в тялото ни през носа или устата. Възпалението на сливиците се нарича ангина или тонзилит. Когато има вирусна етиология симптомите са по-леки и заболяването преминава по-бързо. Честа форма на усложнение е стрептококовата инфекция, която е съпроводена със силно подуване на сливиците и образуване на гной (т.нар. гнойна ангина).

Друг орган, който стои на пътя на инфекциите са ушите. Това е така, защото вътрешната слухова тръба (т.нар. Евстахиева тръба) свързва средното ухо с фаринкса. Когато възпалението на гърлото премине към тръбата, се нарушава нейната функция да изравнява налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана, събира се секрет в средното ухо и се развива отит. Може да се стигне и до разкъсване на мембраната.

Околоносните синуси също често биват засегнати от вирусни и бактериални инфекции. Причина за това е тясната им анатомична връзка с носната кухина. Често причина за възпаление на максиларните синуси могат да бъдат възпалителни процеси в зъбите.

За да се предпазите от инфекции на горните дихателни пътища, избягвайте затворени пространства с много хора, избягвайте да се ръкувате, мийте често ръцете си и помнете, че източниците на зараза са навсякъде- дръжките на вратите, парапета на стълбището, менюто в ресторанта и т.н.

Грижете се за състоянието на имунната си система! За това много може да ви помогне правилното хранене. Избягвайте консумацията на захар и бяло брашно, алкохол, напитки с добавена захар, преработените храни, които съдържат консерванти, пестициди и изкуствени съставки. Спрете да консумирате пакетирани, замразени храни, полуфабрикати, „fast foods”, колбаси, месо от животни, третирани с антибиотици и хормони. Заменете ги с пресни плодове и зеленчуци, зърнени храни, месо от пасищно отглеждани животни. Ето някои храни, които ще помогнат на имунната Ви система да функционира по-добре: боровинки (богати на флавоноиди), морски риби (богати на омега- 3 мастни киселини), спанак (съдържа флавоноиди, каротиноиди, вит. С и Е), броколи, куркума, джинджифил, чесън, слънчогледово семе, бадеми, портокали, киви, червени чушки и т.н.

За поддържането на имунитета, както и за общото здравословно състояние на организма, е важно да се движите (минимум 30- минути ходене пеша на ден), както и да намалите стреса.  Ако не можете да ограничите причините за появата му, опитайте се да моделирате реакцията си спрямо тях чрез медитация, йога, разходки сред природата и всичко друго, което Ви прави щастливи и спокойни.

Фармакологичната индустрия предлага изобилие от средства за справяне със симптомите на респираторните инфекции, но голяма част от тях са свързани с редица нежелани лекарствени реакции. Безразборната употреба на антибиотици е причина за нарастващата антимикробна резистентност. Усилията на учените в последните години са насочени към намиране на нови, щадящи методи на лечение.

Пробиотици- червата на човека са обитавани от над 100 трилиона бактерии, представители на над 150 различни вида (цифрите варират в отделните научни публикации). Те съставляват т.нар. чревен микробиом, който играе съществена роля за функционирането на имунната система. Респираторните инфекции водят до промяна във видовия състав на чревната флора. Взаимодействията между инфекциите на дихателните пътища и микробиома са двупосочни. Докато респираторните вирусни инфекции могат да променят микробиома, микробиомът от своя страна оформя адаптивните имунни реакции срещу респираторните патогени. Модулацията на микробиома на стомашно-чревния тракт играе важна роля при остри респираторни инфекции. Клинични проучвания показват, че въпреки, че пробиотиците не влияят на честотата на инфекциите на дихателните пътища, те намаляват тежестта на симптомите и продължителността на заболяването.

Редица клинични изследвания са насочени към доказване на значението на флавоноидите за намаляване честотата на респираторните инфекции. Флавоноидите имат редица физиологични ефекти при хората, включително антивирусен, противовъзпалителен, цитотоксичен, антимикробен и антиоксидантен. Източник на флавоноиди са растенията, като особено богати са някои лечебни растения.

Левурдата и чесънът съдържат цистеинсулфоксиди (алиин, изоалиин и др.), тиосулфати (алицин и др.), есенциални масла, флавоноиди, гликозиди и др. Научните изследвания доказват многобройни терапевтични действия: имуномодулиращо, противовъзпалително, антивирусно, антибактериално, противогъбично, антиоксидантно, противотуморно, антиалергично и т.н.

Уснеа- уснинова киселина и др. метаболити с антивирусно, антибактериално, противогъбично, антипиретично, антиоксидантно, антипролиферативно, антипиретично действие.

Билките от род Ехинацея са богати на деривати на кофеиновата киселина (имат силно изразени антиоксидантни и противовъзпалителни свойства), алкиламиди и полизахариди (с мощно противовъзпалително и антимикробно действие).

 Бъзакът е източник на  антоцианини, фитостероли, флавоноиди, феноли, тритерпени, танини, гликозиди, производни на кофеинова киселина, хлорогенна киселина, урсолинова киселина и лектини (имат противовъзпалително, антимикробно, антиоксидантно, аналгетично действие). Научните изследвания сочат, че екстракти от бъзак инхибират клинично значими респираторни патогени и грипни вируси.

Гроздовият екстракт е богат източник на флавоноиди (проантоцианин, кверцетин, антоцианин, катехин, епикатехин, танини и т.н.) и други фенолни съединения, като ресвератрол, канелена, кафеена киселина и др. Научните изследвания сочат, че кверцетинът инхибира репликацията на риновирусите, уврежда Streptococcus pneumoniae и възпрепятства навлизането на някои щамове инфлуенца вируси в организма. В наскоро проведено проучване, в което са участвали 82 деца с често повтарящи се инфекции на горните дихателни пътища, е установено, че  интраназалното приложение на β-глюкан в комбинация с ресвератрол е намалило продължителността на заболяването.

Маслото от черен кимион съдържа значителни количества фенолни съединения (карвакол, тимоквинон и др.) Това е причината за неговите противовирусни, антибактериални, антиоксидантни и противовъзпалителни свойства.

Масло от босилекпритежава антиоксидантни, антимикробни и противоракови свойства.

Масло от карамфил- основната му съставка е еугенолът. Има многостранно действие- противопаразитно, антибактериално, противовъзпалително, имуностимулиращо, хепатопротективно.

Масло от риган- притежава антибактериални, антивирусни и противогъбични свойства.

Масло от канела- има доказани антимикробни, антиоксидантни и противогъбични свойства.

Масло от лимон- притежава редица биологични свойства, сред които антиоксидантни, аналгетични, антибактериални, противогъбични.

Розово масло- притежава антимикробни, антиоксидантни, обезболяващи, противовъзпалителни, антидиабетни и антидепресантни свойства.

Бромелаинът също може да бъде използван в борбата с респираторните инфекции. Той представлява смес от протеази, която се извлича от плодовете и стъблото на ананаса. Бромелаинът се прилага широко заради добре познатите му свойства, като противовъзпалителни, противоракови и имуномодулиращи, в допълнение към това, че е средство за заздравяване на рани и подобряване на кръвообращението.

Подобряването на кръвната циркулация е важно за борбата с инфекциите, тъй като доброто снабдяване с кръв на тъканите осигурява и достатъчно присъствие на клетките на имунната система, които да атакуват навлизащите патогени.

Гинко билоба-  действа венотонизиращо, вазодилатиращо, подобрява кръвообращението. Механизмите на действие на гинко билоба са сложни и фармакологичните му ефекти включват антиоксидантна активност, намаляване на пропускливостта на капилярите, подтискане на някои фактори, активиращи тромбоцитите.

Конският кестен съдържа есцин, който подобрява циркулацията на кръвта във вените. Не са прецизно изяснени механизмите на действие на есцина, но се смята че той „запечатва” изтънелите капиляри, подобрява еластичността на вените и намалява освобождаването на ензими, които разрушават кръвоносните съдове. Действа вазодилатиращо и противовъзпалително.

За лечение на синузит в народната медицина се използва  есенното ботурче. Билката съдържа сапонини, от които най-важен е цикламинът. Приложена локално има антибактериално и загряващо действие.

Билкова програма на Хербалкан, подходяща при респираторни инфекции:

I етап:  - Хербиотик, Параойл, Трите М, Гроздов екстракт и Кардиохерб.

Препратки към достоверни източници:

1) Medical News Today „Какви са признаците на инфекция на горните дихателни пътища?”

https://www.medicalnewstoday.com/articles/323886.php

2) Medicine Net „Инфекции на горните дихателни пътища”

https://www.medicinenet.com/upper_respiratory_infection/article.htm

3) Oxford Academic „Влияние на флавоноидите върху инфекциите на горните дихателни пътища и имунната функция: систематичен преглед и мета-анализ”

https://academic.oup.com/advances/article/7/3/488/4558085

4) Frontiers in Immunology „Промени в микробиома, предизвикани от респираторни вирусни инфекции и вторична бактериална пневмония”

https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fimmu.2018.02640/full

5) Hindawi  „Имуномодулиращ и противовъзпалителни ефекти на съединенията в чесъна”

https://www.hindawi.com/journals/jir/2015/401630/

6) Cochrane Library „Ехинацея за лечение на настинка”

https://www.cochranelibrary.com/cdsr/doi/10.1002/14651858.CD000530.pub3/full

7) ВМС „Инхибиторна активност на стандартизиран течен екстракт от бъз срещу клинично значими респираторни бактериални патогени и грипни вируси А и В”

https://bmccomplementalternmed.biomedcentral.com/articles/10.1186/1472-6882-11-16

8) MDPI „Биологична активност на Toninia candida и Usnea barbata, обусловена от съдържанието на норктична киселина и уснинова киселина

https://www.mdpi.com/1422-0067/13/11/14707

9) US National Library of Medicine ”Антимикробна активност на летливото масло от семена Nigella sativa Linneaus”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC444630/

10) BMC Complementary and Alternative Medicine „Химичен състав и биоактивност на етерични масла и етанолови екстракти от Ocimum basilicum L. и Thymus algeriensis”

https://bmccomplementalternmed.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12906-019-2556-y

11) US National Library of Medicine „Карамфилът (Syzygium aromaticum)- безценната подправка”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3819475/

12) MDPI „Етерични масла от риган: биологична активност извън техните антимикробни свойства”

https://www.mdpi.com/1420-3049/22/6/989

13) Evidence-Based Complementary and Alternative Medicine „Етерични масла от Cinnamomum zeylanicum, Origanum vulgare и Curcuma longa: химичен състав, антимикробно и антилайшманиозно действие”

https://www.hindawi.com/journals/ecam/2019/2421695/

14) US National Library of Medicine „Биологични свойства и безопасност на цитрусовите етерични масла”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6073409/

15) US National Library of Medicine „Rosa damascena като свещена древна билка с нови приложения”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4737971/

16) Intech Open „Нутрицевтици от гроздови семена за профилактика на заболявания: настоящ статус и бъдещи перспективи”

https://www.intechopen.com/books/phenolic-compounds-biological-activity/grape-seed-nutraceuticals-for-disease-prevention-current-status-and-future-prospects

17) Science Direct „Кверцетинът инхибира репликацията на риновирусите in vitro и in vivo”

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0166354212000630?via%3Dihub

18) Journal of Cellular and Moleculelar Medicine „Кверцетинът уврежда образуването на биофилм от Streptococcus pneumoniae чрез инхибиране на активността на сортаза А”

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/jcmm.13910

19) MDPI „Кверцетинът като антивирусен агент инхибира навлизането на инфлуенца A вирус (IAV)”

https://www.mdpi.com/1999-4915/8/1/6

20) MDPI „Инфекции на дихателните пътища и ролята на биологично активните полизахариди при тяхното управление и профилактика”

https://www.mdpi.com/2072-6643/9/7/779

21) US National Library of Medicine „Екстрактът от гинко билоба подобрява коронарния кръвен поток при здрави възрастни възрастни: роля на ендотел-зависимата вазодилатация”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18258419

22) SAGE Journals „Екстракт от семена от конски кестен при хронична венозна недостатъчност”

https://journals.sagepub.com/doi/10.7453/gahmj.2012.1.1.018

23) Spandidos Publications Потенциална роля на бромелаин в клинични и терапевтични приложения”

https://www.spandidos-publications.com/10.3892/br.2016.720