media

Дебелото черво се състои от сляпо, ободно (възходящо, напречно, низходящо и сигмовидно) и право черво (ректум). Стената му се състои от лигавица (най-вътрешният слой, покрит със слуз, която улеснява придвижването на фекалиите), слой съединителна тъкан, в който са разположени нервните окончания, лимфните и кръвоносните съдове, мускулен слой и външен слой.

Основната функция на дебелото черво е резорбция на вода и електролити, както и разграждане на някои въглехидрати под действие на ензимите, произвеждани от намиращите се в червото микроорганизми, т.нар. микробиом. Те могат да синтезират някои протеини и витамини от групата В, витамин К.

Микробиомът се състои от трилиони микроорганизми, някои от които полезни, а други вредни. Поддържането на правилния баланс на тези микроорганизми е жизненоважно за цялостното здравословно състояние на организма.

Въглехидратите, с които се хранят микроорганизмите в дебелото черво, биват разградени до ферментиращи монозахариди. Основните крайни продукти на микробната ферментация на получените монозахариди са късоверижни мастни киселини, включително бутират, пропионат и ацетат. Те се абсорбират бързо от чревните епителни клетки, където участват в редица клетъчни и регулаторни процеси. Бутиратът е основният източник на енергия за епителните клетки и играе важна роля в мозъчната функция. Известен е и със своите противоракови и противовъзпалителни свойства и с ролята си в поддържането на чревната бариера. Пропионатът допринася за глюконеогенезата в черния дроб и заедно с бутирата е доказано, че активира чревната глюконеогенеза. Пропионатът, получен от микробиома в червата, също е показал, че намалява пролиферацията на ракови клетки в черния дроб. Късоверижните мастни киселини участват и в регулацията на имунния отговор на организма. Също така, стимулират секрецията на чревни хормони, участващи в регулацията на апетита и чувството за глад, като по този начин играят роля в енергийната регулация на организма.

Микробиомът оказва влияние и върху дебелината на слузестия слой върху лигавицата, който създава защитна бариера, възпрепятстваща патогенните микроорганизми да получат достъп до рецепторите на епителните клетки.

Че диетата влияе върху състава на чревния микробиом, е потвърдено в няколко проучвания. Доказано е, че дори краткосрочните промени (четири дни) променят състава на микробиома при човека. Т. нар. „западна диета”, с преобладаваща консумация на животински протеини, преработени храни, наситени мазнини, бяло брашно, захар, глюкозо-фруктозен сироп, много сол, алкохол, води до промяна в състава на микробиома, като превез вземат патогенните микроорганизми. Доказано е, че особено вредно влияние имат някои емулгатори (карбоксиметилцелулоза, полисорбат) и медикаменти (осмотични лаксативи, прогестерон, TNF инхибитори, антихистаминови препарати).

Съществуват множество често срещани проблеми, засягащи дебелото черво и ректума. Тези състояния включват:

  • синдром на раздразненото черво е често срещано хронично разстройство, което пречи на нормалните функции на дебелото черво и се характеризира със симптоми като коремна болка, спазми, подуване на корема, запек и диария. Засяга около два пъти повече жени от мъже и най-често се среща при хора по-млади от 45 години.
  • запек;
  • колит- възпаление на лигавицата на дебелото черво. Има различни видове- инфекциозен, улцерозен и т.н.
  • болест на Крон- възпалително заболяване, което засяга различни отдели на храносмилателния тракт, вкл. дебелото черво и може да засегне не само лигавицата, а и другите слоеве на чревната стена. Проявява се с коремна болка, диария, загуба на тегло, умора, кръв в изпражненията, треска и може да доведе до сериозни животозастрашаващи увреждания (запушване на червата, язви, фистули, анални фисури, рак). Може да бъде съпроводена с анемия, артрит, остеопороза, кожни проблеми, чернодробни заболявания.
  • полипи- допълнително парче тъкан, което расте вътре в тялото. Повечето полипи не са опасни, но някои могат да се превърнат в злокачествени;
  • рак на дебелото черво и др. Ето някои насоки за добро чревно, а и общо здраве:
  • Хранете се здравословно- приблизително 50 до 75 процента от случаите на рак на дебелото черво могат да бъдат предотвратени чрез промени в начина на живот, като здравословно хранене, според американска фондация за борба с рака на дебелото черво (Colon Cancer Foundation).
  • Приемайте ферментирали храни (кисело зеле, кимчи, и други диво ферментирали зеленчуци)- научните изследвания доказват, че това може да поддържа микробиома в добро състояние и така да предотврати възпаление и други чревни проблеми. Живи полезни микроорганизми може да си набавите и с хранителни добавки, т.нар. пробиотици.
  • Приемайте разтворими фибри - голяма част от тях са пребиотици, т.е. служат за храна на полезните микроорганизми в дебелото черво, като по този начин допринасят за поддържането на баланса и подтискат развитието на болестотворните микроорганизми. Като източници на пребиотици могат да се посочат следните плодове и зеленчуци: домати, моркови, артишок, банани, аспержи, горски плодове, чесън, лук, праз лук, репички, цикория, листни зеленчуци, джинджифил, бобови растения, както и овес, ленено семе, ечемик и пшеница, канела и т.н. Има различни препоръки за количеството фибри, които е добре да приемаме, като за мъже количеството е около 35 гр., а за жени- 25 гр. дневно. Частично може да си набавите разтворими фибри с хранителни добавки: инулин, бета-глюкани, хуск и др.
  • Приемайте баластни вещества или т.нар. неразтворими фибри- те преминават непроменени през храносмилателния тракт, като увеличават обема на фекалиите и улесняват изхождането. Богати на баластни вещества са зеле, броколи, карфиол, целина, листни зеленчуци, плодовете и зеленчуците, като цяло, особено, ако не е отстранена кората, бобови, зърнени храни. Съотношението между разтворимите и неразтворимите фибри в храната трябва да е 1:1.
  • Обърнете внимание на храносмилането- с напредването на възрастта производството на храносмилателни ензими намалява драстично. Това води до непълно разграждане на приетите хранителни вещества, които ферментират в дебелото черво и предизвикват подуване, а вредните вещества, които се образуват при тази ферментация повлияват негативно микроорганизмите. Храносмилателни ензими също може да си набавите с хранителни добавки.
  • Консумацията на твърде много захар и изкуствени подсладители (аспартам, захарин и др.) се отразява неблагоприятно на разнообразието на микробиома и води до развитие на дисбактериоза. Проучванията са установили, че хората с улцерозен колит и болестта на Крон често имат диети с високо съдържание на захар и ниско съдържание на фибри.
  • Намалете консумацията на червени меса- според Американското противораково общество (ACS) рискът от рак на дебелото черво се увеличава с 15 до 20 процента, ако консумирате 100 грама червено месо или 50 грама преработени меса, като наденица, бекон или кренвирш, на ден.
  • Приемайте достатъчно вода- обезводняването се отразява зле на целия организъм. Особено силно това важи за дебелото черво.
  • Контролирайте стреса- все по-голям е броят на научните изследвания, доказващи негативното влияние на стреса върху състоянието на микробиома. Ако не е възможно да ограничите причинителите на стрес в ежедневинето си, променете отношението си към тях. В това отношение могат да Ви помогнат тай чи, йога, медитация.
  • Спрете тютюнопушенето- то променя чревната флора чрез увеличаване на потенциално вредните микроорганизми и намаляване на нивата на полезните. Това може да увеличи риска от развитие на възпалителни заболявания на червата. Всеизвестен е и фактът, че тютюнопушенето повишава риска от развитие на рак.
  • Намалете консумацията на алкохол, особено на концентрати- те повлияват изключително негативно състава на чревния микробиом.
  • Вземайте антибиотици само, когато има доказана необходимост от това- неконтролируемият прием на антибиотици е отговорен освен за развитие на антимикробна резистентност, също и за сериозно увреждане на чревния микробиом. Резултати от изследване, публикувани през 2018 сочат, че шест месеца след прием на антибиотици не е възстановен съставът на микробиома.
  • Природата ни е дала множество средства за възстановяване на баланса на чревната микрофлора и нормалната функция на дебелото черво:

Сладкият пелин съдържа артемизинин и още повече от 50 фенолни съединения, които имат мощно антиоксидантно действие. Научните изследвания доказват, че сладкият пелин е ефективен срещу множество паразити, някои вируси и човешки ракови клетъчни линии.

Свещен босилек или още тулси има уникална комбинация от действия, които включват: антимикробно (антибактериално, антивирусно, противогъбично), противопаразитно (антипротозойно, противомаларийно, антихелминтно), антиоксидантно, противовъзпалително, радио-, хепато-, невно-, кардиопротективно, противотуморно, имуномодулаторно действие.

Моминската вратига съдържа сесквитерпен лактони (най-активният, от които се нарича партенолид), флавоноиди, пинен и др. биоактивни компоненти. Има антипаразитно действие, а също и инхибиращо действие върху човешки ракови клетъчни и някои от медиаторите на възпалението.

Важен биоактивен компонент на мащерката е тимолът. Изследванията показват, че той има мощно антиоксидантно действие. Също така, проявява активност срещу редица паразити, гъбички и бактерии.

Лайката е известна като „звездата сред лечебните растения”. Съдържа множество съставки с терапевтичен ефект, най- важни, от които са: сесквитерпени, флавоноиди, кумарини и полиацетилени. Научните изследвания доказват повече от 20 фармакологични действия на билката: болкоуспокояващо, антиалергично, противовъзпалително, антимикробно, имуностимулиращо и т.н.

Уснеата съдържа уснинова киселина и др. метаболити с антивирусно, антибактериално, противогъбично, антипиретично, антиоксидантно, антипролиферативно, антипиретично действие.

Карамфилът съдържа еугенол, гликозиди, флавоноиди, сапонини, танини, есенциални масла. Научните изследвания показват, че карамфилът проявява антибактериално и антипаразитно действие. Освен това той подобрява храносмилането, намалява стреса, подобрява чернодробната функция, действа имуностимулиращо и противовъзпалително.

Куркума- коренът на растението съдържа куркумин- пигмент, придаващ му интензивно жълт цвят, както и есенциални мастни киселини. Проявява антимикотично, противовъзпалително, имуностимулиращо, антиоксидантно, аналгетично, хепатопротективно, антидиабетно, невропотективно, спазмолитично и т.н. действие.

Орехът съдържа танини и нафтоквинони със силен бактерициден ефект. Екстрактите от орех са използвани за лечение на гъбични, бактериални и вирусни инфекции, имат антиоксидантен потенциал и действат очистително.

Мента: съдържа етерично масло, чиято основна съставка е ментолът, присъстват също и танини, флавоноиди, тритерпени, кафеена, хлорогенова киселина и др. Друга важни биоактивни съставки на ментата са полизахаридите (глюкуронова, галактуронова киселина, глюкоза, галактоза и арабиноза). Има антимикробно, спазмолитично, имуностимулиращо, аналгетично, противовъзпалително, анксиолитично, карминативно, антитуморно, хепатопротективно действие, подобрява кръвната циркулация.

Глухарче (корен) съдържа тараксинова, кафеена, хлорогенна, цикориева киселина, флавоноиди, фитостероли, фруктоолигозахариди, полизахариди и т.н. Биоактивните компоненти на билката са показали антидиабетично, антиоксидантно, хиполипидемично, противовъзпалително и противогрипно действие.

Репеят се използва за облекчаване на симптомите при възпаления, има антиоксидантни и хепатопротективни свойства.

Пирей- съдържа хидроксибензоена, ванилова, кумаринова и др. киселини, есенциални масла (0,01 - 0,02 %), флавоноиди (рутин и др.)

Бялото еньовче съдържа флавонолови гликозиди на кверцетина (изорутин, палустрозид, цинарозид и др.), ириноидни гликозиди (асперулозид, монотропеин, скандозид и др.), антрахинонови гликозиди (галиозин и примверозид на рубиадина), следи от етерично масло и др. Има антимикробно, противовъзпалително действие, укрепва структурите и поддържа функцията на храносмилателната система.

Широколистният живовляк съдържа много биоактивни компоненти, включително алантоин (стимулира клетъчния растеж и регенерацията на тъканите), акубин (антимикробен агент), слузни вещества (намаляват болката и дискомфорта), флавоноиди (антиоксиданти), урсолова киселина, асперулозид, танини и т.н. Подходящ е за лечение на колит заради неговите противовъзпалителни, адстрингентни, спазмолитични и успокояващи свойства.

Лененото семе е източник на омега- 3 мастни киселини, които действат противовъзпалително. Слузестите вещества, които влизат в състава му, смекчават възпалителните процеси в червата, а фибрите улесняват храносмилането.

Резене семе- съдържа флавоноиди, фенолни съединения, мастни киселини и аминокиселини. Няколко in vitro и in vivo научни изследвания демонстрират техните фармакологични свойства: антимикробни, антивирусни, противовъзпалителни, спазмолитични и др.

Канелата е съдържа канелен алдехид, евгенол, канелена киселина, бензалдехид, кариофилен, линалол и др. In-vitro и in-vivo проучвания при животни и хора от различни части на света доказват многобройните ефекти на канелата върху здравето: противовъзпалително, антимикробно, противодиабетно действие и т.н.

Кориандър- притежава антибактериални, антиоксидантни, хепатопротективни, и антиконвулсивни свойства. Действа благотворно върху микробиома и научните изследвания го посочват като потенциално лекарство за синдрома на раздразненото черво.

Маслото от черен кимион съдържа значителни количества фенолни съединения (карвакол, тимоквинон и др.) Това е причината за неговите противовирусни, антибактериални, антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Масло от босилек- притежава антиоксидантни, антимикробни и противоракови свойства.

Масло от карамфил- основната му съставка е еугенолът. Има многостранно действие- противопаразитно, антибактериално, противовъзпалително, имуностимулиращо, хепатопротективно.

Масло от риган- притежава антимибактериални, антивирусни и противогъбични свойства.

Масло от канела- има доказани антимикробни, антиоксидантни и противогъбични свойства. Масло от лимон- притежава редица биологични свойства, сред които антиоксидантни, аналгетични, антибактериални, противогъбични.

Розово масло- притежава антимикробни, антиоксидантни, обезболяващи, противовъзпалителни, антидиабетни и антидепресантни свойства.

I етап:  АНТИПАРАЗИТНА ПРОГРАМА - Парабаланс, Парахерб, Бяло еньовче, Чай детокс.

II етап:  ПРОЧИСТВАНЕ НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО - Детокс 3 корена, Уинтърхерб, Коприва (свеж екстракт), Широколистен Живовляк (свеж екстракт), Парахерб.

Допълнителни препоръки: инулин от цикория, куркума, алое арборесценс, храносмилателни ензими, прбиотик Ентеросан България,  Ентеросан ABB-2000, витамин С, Хербиотик, Лайфхерб, Сладък пелин, Трите М, Детоксон, Зелен Орех, Глухарче, Бабини зъби, Хуск, Синбиотик.

Без газирани напитки, месни освен риба, млечни, захарни, хляб с глутен.

Смлян суров сусам (небелен) по 1 с.л./ 2 пъти дневно. 

Препратки към достоверни източници:

1) the bmj „Ролята на чревния микробиом за храненето и здравето”

https://www.bmj.com/content/361/bmj.k2179

2) US National Library of Medicine „Прецизно хранене и микробиома, част I: текущо становище на науката”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6520976/

3) Medical News Today „10 начина да подобрим чревното си здраве”

https://www.medicalnewstoday.com/articles/325293.php#summary

4) Medline Plus „Заболявания на дебелото черво”

https://medlineplus.gov/colonicdiseases.html

5) Medline Plus „Синдром на раздразненото черво”

https://medlineplus.gov/irritablebowelsyndrome.html

6) Medline Plus „Полипи в дебелото черво”

https://medlineplus.gov/colonicpolyps.html

7) Mayo Clinic „Болест на Крон”

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/crohns-disease/symptoms-causes/syc-20353304

8) US National Library of Medicine „Влияние на пробиотиците, пребиотиците и синбиотиците върху човешкото здраве”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5622781/

9) US National Library of Medicine „Ефекти на пробиотиците върху чревния микробиом: механизми на чревна имуномодулация и невромодулация”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3539293/

10) RUSH „Хранене за здраво дебело черво”

https://www.rush.edu/health-wellness/discover-health/eating-healthy-colon

11) US National Library of Medicine „Приемът на фибри и рисковете от рак в проксималните и дисталните участъци на дебелото черво”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6133424/

12) US National Library of Medicine „Влияние на психологичните, физическите и стресовите фактори от околната среда върху чревния микробиом”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6143810/

13) US National Library of Medicine „Излагането на стресови фактори, свързани със социалната среда, нарушава структурата на микробиома в дебелото черво”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4105248/

14) US National Library of Medicine „Пушенето и чревния микробиом”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/29626219

15) US National Library of Medicine „Стомашно-чревен микробиом. Ефекти на алкохола върху състава на чревната микробиота”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4590619/

16) Nature microbiology „Възстановяване на чревния микробиом на здрави възрастни след експозиция на антибиотици”

https://www.nature.com/articles/s41564-018-0257-9

17) US National Library of Medicine „Систематичен преглед на антималарийни, имуносупресивни, противовъзпалителни и антиракови свойства на Artemisia Annua”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5133043/

18) US National Library of Medicine „Тулси - Ocimum sanctum: Билка за всички поводи”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4296439/

19) US National Library of Medicine „Моминска вратига (Tanacetum parthenium L.): систематичен преглед”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3210009/

20)  Evid Based Complementary Altern Med „In vitro антимикробна активност на етерично масло от Thymus vulgaris срещу основни орални патогени”

https://journals.sagepub.com/doi/full/10.1177/2156587217700772

21) US National Library of Medicine „Антиоксидантни добавки и стомашно-чревни заболявания: критична оценка”

 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5588418/

22) MDPI „Биологични свойства на Toninia candida и Usnea barbata, заедно с техните съставки на норктична и уснинова киселина”

https://www.mdpi.com/1422-0067/13/11/14707

23) MedicineNet „Списък на храносмилателни ензими, странични ефекти, употреби и ползи”

https://www.medicinenet.com/digestive_enzymes-oral/article.htm#what_are_oral_digestive_enzymes_what_are_the_types

24) MDPI „Антимикробен потенциал на единични метаболити на Curcuma longa, оценен в общ екстракт чрез тънкослойна хроматография и анализ на изображения”

https://www.mdpi.com/1422-0067/20/4/898

25) US National Library of MedicineАнтимикробна активност на летливото масло от семена Nigella sativa Linneaus”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC444630/

26) BMC Complementary and Alternative Medicine „Химичен състав и биоактивност на етерични масла и етанолови екстракти от Ocimum basilicum L. и Thymus algeriensis”

https://bmccomplementalternmed.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12906-019-2556-y

27) US National Library of Medicine „Карамфилът (Syzygium aromaticum)- безценната подправка”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3819475/

28) MDPI „Етерични масла от риган: биологична активност извън техните антимикробни свойства”

https://www.mdpi.com/1420-3049/22/6/989

Свързани продукти
Коментари: 0

Няма коментари

Остави коментар

Попълнете задължителните полета*