Пролетни алергии / сенна хрема
Алергията представлява реакция на свръхчувствителност на имунната система към вещества, които навлизат в организма или са в контакт с определени негови структури, напр. някои храни, цветен прашец, пчелна отрова. Вещество, което причинява алергична реакция, се нарича алерген. Алергените могат да бъдат открити в храните, напитките, които приемаме или в заобикалящата ни среда. Тежестта на алергиите може да варира от незначително възпаление и дразнене до анафилактичен шок - потенциално опасна за живота спешна ситуация. Има множество различни видове алергии в зависимост от алергените, които ги причиняват и симптомите, които ги съпътстват. Ето някои от най-значимите и често срещани:
1) Хранителни алергии и непоносимости- проявяват се с повръщане, стомашни спазми, диария, копривна треска, екзема, задух, подуване на езика, гърлото, проблеми с преглъщането, затруднено дишане, анафилактичен шок. Симптомите обикновено се появяват до два часа след контакт с алерген, но може да настъпят и по-късно. Много са храните, които е възможно да причинят алергична реакция или хранителна непоносимост при някои индивиди.
Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) е приел за най-значими: зърнени храни, съдържащи глутен, ракообразни, яйца, риба, фъстъци, соя, мляко, бадеми, лешници, орехи, кашу, пеканови ядки, бразилски орехи , шамфъстък, орехи макадамия, целина, синап, сусамово семе, серен диоксид, лупина, мекотели.
Повече от 20% от населението в индустриализираните страни страда от хранителна непоносимост или хранителна алергия. По-голямата част от случаите на хранителна непоносимост (15% до 20%) се дължат на неимунологични причини. Тези причини варират от псевдоалергични реакции до ензимопатии, хронични инфекции и психосоматични реакции, които са свързани с хранителна непоносимост. Разпространението на истинската хранителна алергия, т.е. имунологично медиирани реакции на непоносимост, е само от 2% до 5%. Механизмите на възникване на хранителните алергии са сложни и етиологията е разнообразна. В голям процент от случаите е свързана с увреждане или възпаление на чревния епител, което позволява увеличаване на навлизането на антигени и насърчава секрецията на произвежданите от епителните клетки цитокини: интерлевкин-25 (IL- 25), IL-33 и тимусен стромален лимфопоетин (TSLP). Тези медиатори „насочват“ имунната система към Т-хелперния 2 (TH2) клетъчен отговор. Тези клетки синтезират цитокини, които активират еозинофили, неутрофили, мастоцити и насочват В-лимфоцитите към синтез на имуноглобулин Е (IgЕ), които са отговорни за алергичните реакции. Възпалителни процеси по кожата или в дихателните пътища също могат да са причина за възникване на алергии. Тук е мястото да се спомене т.нар. целиакия. По своята същност тя е хронична имунномедиирана ентеропатия, свързана с молекулата на глутена. Патогенезата на заболяването включва триадата от предразполагащи гени (HLA-DQ2 и HLA-DQ8 хаплотипове), глутен, приеман с храната и фактори на околната среда (инфекции, тютюнопушене, някои лекарства, като например инхибитори на протонната помпа, напр. омепразол и антибиотици). Вроденият и придобитият имунен отговор към фрагменти от молекулата на глутена водят до синтеза на характерни автоантитела, хистологични промени (интраепителна лимфоцитоза и атрофия на епителните клетки на тънките черва) и тежки клинични симптоми: диария, коремни болки, газове, недоимъчни заболявания вследствие на нарушената абсорбция на хранителните вещества (желязодефицитна анемия и др.), изоставане в растежа при децата. Разпространението на това заболяване се е увеличило през последните десетилетия и в момента е засегнато около 1% от западно население, като много от случаите остават недиагностицирани.
2) Кожни алергии- имат разнообразна етиология, включително излагане на определени растения (отровен бръшлян, например), алергични реакции към лекарство или храна. Най- често срещани са екзема, копривна треска (уртикария), контактен дерматит. Екземата, известна още като атопичен дерматит, засяга между 10 и 20 процента от децата и 1 до 3 процента от възрастните. Често срещан симптом на екземата е сухата, зачервена, раздразнена и сърбяща кожа. Понякога може да има малки, пълни с течност мехурчета. Механизмите на възникването на това заболяване са много сходни с тези на хранителните алергии. Първоначалната проява на атопичен дерматит в ранна детска възраст често е последвана от поетапно развитие на хранителна алергия, алергичен ринит и алергична астма. Друга проява на кожните алергии, копривната треска, се характеризира с наличие на червени издатини, които се появяват върху кожата в различни участъци от тялото. Контактният дерматит е реакция, която се появява, когато кожата влезе в контакт с дразнител или алерген. Симптомите могат да включват обрив, мехури, сърбеж и парене. За появата им могат да са отговорни сапуни, перилни препарати, омекотители, шампоани, някои метали (като никел), лепила, лак за нокти, лекарства, растения, латексови ръкавици и т.н.
3) Алергии към домашен прах и полени- проявяват се с кихане, запушен нос, воднисти изтечения от носа, зачервянане и сърбеж в очите, хрипове, кашлица, задух, възможно е като усложнение да се развие астма. В домашния прах се съдържат частички от акари, хлебарки, плесени, полени, частички кожа, косми, пера, изпражнения от домашни любимци, които предизвикват алергични реакции при някои хора. Много разпространено заболяване е т.нар. сенна хрема или алергичен ринит (въпреки, че двата термина не се припокриват напълно). Предизвиква се от полените на растенията- дървета, треви, билки.
4) Алергии към ухапване от насекоми- отровата от насекоми предизвиква токсична реакция на мястото на ужилването. Сериозните локални реакции се дължат на алергия и се проявяват при около 25% от населението; около 3,5% развиват IgE-медииран потенциално животозастрашаващ анафилактичен шок.
5) Алергии към лекарства- обхващат спектър от имунологично медиирани реакции на свръхчувствителност с различни механизми и клинични изяви. Представляват приблизително 5–10% от всички нежелани лекарствени реакции. Патогенезата и симптомите варират значително- обриви, уртикария, сърбежи, задух, отоци, анафилактичен шок. Както стана ясно до тук, проявите на алергични реакции зависят от състоянието на имунната система и от общото здравословно състояние на организма.
Много може да бъде направено в тази насока:
• Откажете цигарите- цигареният дим може да влоши алергичният ринит и астмата;
• Поддържайте здравословно тегло- то е ключът към доброто състояние на целия организъм, в това число и имунната система;
• Бъдете физически активни (ходете поне по 30 минути, всеки ден)- умереното физическо натоварване подобрява функцията на имунната система, редуцира локалните възпалителни реакции в респираторния тракт и намалява ТН2- имунния отговор;
• Избягвайте стреса- ако не можете да ограничите причините за появата му, опитайте се да моделирате реакцията си спрямо тях чрез медитация, йога, разходки сред природата и всичко друго, което Ви прави щастливи и спокойни;
• Хранете се пълноценно- избягвайте консумацията на захар и бяло брашно, алкохол, напитки с добавена захар, преработените храни, които съдържат консерванти, пестициди и изкуствени съставки. Спрете да консумирате пакетирани, замразени храни, полуфабрикати, „fast foods”, колбаси, месо от животни, третирани с антибиотици и хормони. Заменете ги с пресни плодове и зеленчуци, зърнени храни, месо от пасищно отглеждани животни.
Ето някои храни, които ще помогнат на имунната Ви система да функционира по-добре: боровинки (богати на флавоноиди), спанак (съдържа флавоноиди, каротиноиди, вит. С и Е), броколи, куркума, джинджифил, чесън, слънчогледово семе, бадеми, портокали, киви, червени чушки и т.н.
Посещението при алерголог е важно, за да бъдат определени причинителите на алергията, както и да бъде назначено медикаментозно лечение. Продължаващите симптоми и загрижеността за нежеланите лекарствени реакции водят много пациенти към алтернативни лечения, като фитотерапия. Все повече са научните изследвания, които доказват ефикасността на някои билки за облекчаване симптомите при редица алергии. Левурдата и чесънът съдържат цистеинсулфоксиди (алиин, изоалиин и др.), тиосулфати (алицин и др.), есенциални масла, флавоноиди, гликозиди и др. Научните изследвания доказват многобройни терапевтични действия: имуномодулиращо, противовъзпалително, антивирусно, антибактериално, противогъбично, антиоксидантно, противотуморно, антиалергично и т.н.
Билките от род Ехинацея са богати на деривати на кофеиновата киселина (имат силно изразени антиоксидантни и противовъзпалителни свойства), алкиламиди и полизахариди (с мощно противовъзпалително и антимикробно действие). В научна публикация от 2018 е описано, че екстракт от ехинацея потиска дегранулацията на мастоцитите, която е свързана с отделяне на хистамин и съответно осъществяване на алергичната реакция.
Котешка стъпка- съдържа тритерпени, сапонини, флавоноиди, фенолкарбоксилни киселини (канелена, кумаринова и др.), танини, етерични масла. Активните субстанции, присъстващи в екстрактите от котешка стъпка имат способността да намаляват нивата на азотен оксид и някои проинфламаторни цитокини, като по този начин повлияват симптомите, съпътстващи алергичните реакции.
Коприва- някои от активните вещества, съдържащи се в билката, пречат на синтеза и освобождаването на хистамин (участва в имунния отговор на организма към алергените). Освен това екстрактът от коприва действа като хистамин (Н1) рецепторен антагонист.
Розмарин- има редица отзиви от клиничната употреба на розмариновата киселина, която се съдържа в билката, при лечение на астма, алергичен ринит, отит, хиперчувствителност към някои химични агенти и други алергени. Розмаринова киселина се съдържа и в други лечебни растения, например в салвията.
Чобанка- изследвания показват, че съдържащите се в листата и корените на растението петазини, инхибират биосинтезата на левкотриени, което може да бъде свързано с противовъзпалително действие при свръхчувствителност тип I (IgЕ-медиирано освобождаване на хистамин, както е при алергичния ринит). Кверцетинът е известен със своята антиоксидантна активност и антиалергични свойства, антивирусна активност, инхибиране на отделянето на хистамин, намаляване на провъзпалителните цитокини. Той може да подобри Th1 / Th2 баланса и да ограничи образуването на антиген-специфични IgE антитела.
Кверцетин се съдържа в гроздето, тулси, бяло еньовче, цариче, гинко билоба, годжи бери. Витамин С (аскорбинова киселина)- в научна публикация от 2018 е описано значително облекчение на симптомите при пациенти с респираторни или кожни прояви, свързани с алергия. Оксидативният стрес изглежда е ключов фактор в патогенезата на алергичните заболявания. Съобщава се, че алергичните заболявания са свързани с понижени плазмени нива на аскорбат, който е ключов физиологичен антиоксидант. Витамин С предотвратява възпалителните реакции, без да намалява защитния капацитет на имунната система.
Пробиотици- състоянието на чревната микрофлора, т.нар. „микробиом” е от изключителна важност за правилното функциониране на имунната система. Доказано е, че промените в микробиома в ранна възраст могат да доведат до появата на алергии. Микробиомът играе основна роля за „обучението” и функцията на имунната система.
Билкова програма на Хербалкан, подходяща при Пролетни алергии:
I етап: Пролетни алергии - Лайфхерб, Котешка съпка, Червено рейши.
Препратки към достоверни източници:
1) Mayo Clinic „Алергиите”
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/allergies/symptoms-causes/syc-20351497
2) American College of Allergy, Asthma & Immunology „Типове алергии”
https://acaai.org/allergies/types
3)Medical News Today „Всичко, което трябва да знаете за алергиите”
https://www.medicalnewstoday.com/articles/264419.php
4) Gastroenterology ”Хранителни алергии: основите”
5) DEUTSCHES ÄRZTEBLATT INTERNATIONAL „Диференциална диагноза на хранителните непоносимости”
https://www.aerzteblatt.de/int/archive/article?id=64803&src=search
6) US National Library of Medicine „Хранителна алергия: имунологични механизми, диагностика и имунотерапия”
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5123910/
7) BMJ „Целиакия и чувствителност към глутен”
https://www.bmj.com/content/351/bmj.h4347
8) Frontiers in Pedistrics „Целиакията: преглед на съвременните концепции в патогенезата, превенцията и терапията”
https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fped.2018.00350/full
9)BMJ „Рандомизирано контролирано проучване на масло от чобанка и цетиризин за лечение на сезонен алергичен ринит”
https://www.bmj.com/content/324/7330/144
10) Hindawi „Имуномодулиращ и противовъзпалителни ефекти на съединенията в чесъна”
https://www.hindawi.com/journals/jir/2015/401630/
11) Hindawi „Допълнителни терапии при алергичен ринит”
https://www.hindawi.com/journals/isrn/2013/938751/
12) Science Direct „Дегранулацията на мастоцитите и калциевият инфлукс се инхибират от екстракт на Echinacea purpurea и алкиламидът изобутиламид на додека-2Е,4Е- диеновата киселина”
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0378874117322559?via%3Dihub
13) Web MD „Натурални лекарства за алергиите”
https://www.webmd.com/allergies/natural-allergy-remedies
14) Tru Health Medicine „13 Натурални лекарства за сезонните алергии, които може да пробвате днес”
https://truhealthmedicine.com/healthy-living/13-natural-seasonal-allergy-remedies
15) AACR „Микробиомът регулира и поддържа здравето на човека: основи и перспективи за немикробиолозите”
https://cancerres.aacrjournals.org/content/77/8/1783
16) USNews ”5-те най-добри билки за облекчаване на пролетна алергия”
17) Restorative Medicine „Розмариновата киселина като нов агент при лечението на алергии и астма”
18) SAGE Journals „Интравенозно приложение на витамин С при лечение на алергии: междинен анализ на подгрупата на дългосрочно наблюдение”
https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/0300060518777044
19) US National Library of Medicine „Противовъзпалителна активност на кверцетин и изокерцитрин при експериментална алергична астма при мишки”
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18026696
20) US National Library of Medicine „Кверцетин и неговият антиалергичен имунен отговор”
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6273625/
21)MDPI „Скорошни постижения и употреба на гроздови флавоноиди като лечебни хранителни вещества”
https://www.mdpi.com/2072-6643/6/1/391
22) Springer Nature „Allium ursinum: ботанически, фитохимичен и фармакологичен преглед”
https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs11101-013-9334-0
23) Research Gate „Котешката стъпка като обещаващо лечебно растение”
24) US National Library of Medicine „Ролята на микробиота в имунитета и възпалението”
Остави коментар